В продължение на векове произходът на сколиозата остава загадка на медицината. И досега етиологията е неизяснена. В болшинството от случаите се поставя диагноза идиопатична сколиоза, т.е с неизвестни причини. Сложността на въпроса за етиологията се обяснява с това, че при един случай сколиозата се проявява като самостоятелно заболяване, а в други като симптом на дадено заболяване, чийто произход е добре известен.
Съществуват различни класификации, които систематизират сколиозата по етиологичен, морфологичен, неврологичен и т.н признаци.
Според етиологичния признак всички сколиози се делят на вродени и придобити. В основата на вродените сколиози лежат аномалии в развитието на елементите на гръбначния стълб и ребрата, както и някои дисплазии в него - Зацепин (1949), Чаклин (1957). Много класификации отнасят към придобитите форми – рахитичните, училищните, травматичните, рефлексоболковите и цикатриксиалните сколиози.
различно ниво на раменете | по-голяма извивка на талията от едната страна | несиметричен гръден кош | наклон на главата на едната страна | оптична измама за различна дължина на краката |
Описание на симптомите
Структурната сколиоза е необратима латерална извивка с фиксирана ротация на прешлените (торзио). Торзиото на вертебралните тела е в посока на конвекситета на изкривяването. В торакалния дял торзиото на прешлените увлича и ребрата и предизвиква дорзалното им проминиране от страната на конвекситета на изкривяването и вентрално проминиране от страната на конкавитета. Затова при структурни сколиози се установява дорзална ребрена гърбица (гибус).
Неструктурните (функционални, постурални) сколиози са обратими и се коригират при заемане на различни позиции – наклон напред, тилен лег, нивелиране на таза чрез изравняване на дължината на долните крайници или при контракция на постуралните мускули.
Потенциални източници на болка:
А. Мускулна умора и стресиране на лигаментите от страната на конвекситета. Б. Компремиране на нервни коренчета от страната на конкавитета.
Характерен мускулен дисбаланс :
А. Скъсени инертни и контрактилни структури от конкавната страна на изкривяването. Б. Разтегнати и вяли инертни и контрактилни структури от конвексната страна. В. Ако едната тазобедрена става е в аддукторна контрактура, аддукторите от тази страна ще са скъсени, а абдукторите разтегнати и вяли. В контралатералния крайник ще е налице обратната ситуация. Г. При изразено торзио на прешлените, мускулите инсерирани за напречните и бодилковите израстъци променят посоката си на теглене и това трябва да се има предвид при патокинезиологичния анализ.
Хоризонталната равнина – главата се накланя към изпъкналата част на изкривяването, раменния пояс противоположно при гръдни и комбинирани сколиози; тазът при гръдните и комбинираните изкривявания е приповдигнат към изпъкналата страна, а при гръдно-лумбалните в повечето случаи е наклонен противоположно. Фронталната равнина – при гръдни и комбинирани сколиози целият гръбначен стълб и таз са снижени към вдлъбнатата страна на изкривяването, докато при гръдно-лумбалните гръбначния стълб пресича вертикалната ос на тялото, като гръдния отдел се разполага от страна на изкривяването, а тазът – на противоположната му страна.
коментари