Причини за неволно изпускане на урина при жените

Уринарната инконтиненция , или неволното изпускане на урина , засяга милиони жени в целия свят. Съгласно статистиката проблемът се среща при 25% от жените  между 14 и 21 г., 44-57% от дамите в средна възраст и до 75% от тези над 75 г.

Проблемът дори се приема като “нормална” част от остаряването. 

Какви видове инконтиненция съществуват, какви са причините за появата й и лекува ли се тя, разговаряме с д-р Наталия Петракиева, акушер-гинеколог в СБАЛАГ “Майчин дом”. Тя е една от младите надежди на Първа гинекологична клиника на най-голямата АГ-болница у нас, където работи от седем години насам.

- Уринарна инконтиненция при жените е всяко неволно изпускане на урина, но какво е стрес инконтиненция, д-р Петракиева?

- Стрес инконтиненцията е един вид от уринарната инконтиненция при жената. Тя се проявява при стрес на организма - кихане, кашляне, физическо натоварване, някаква стресова ситуация, последвано от различна степен на изпускане на урина. Но има и други видове неконтролирано изпускане. Като например императивната инконтиненция, при която отново жените нямат контрол над изпразването на пикочния мехур. Тя протича със силен позив да отиде жената до тоалетна по малка нужда, който не успява да овладее, не е под неин контрол и следва обилно изпускане. 

Това състояние изключително много уврежда качеството на живот и за жалост влияе абсолютно във всяка една сфера. Те се чувстват засрамени, неудобно от това състояние, започват да мислят: “Как да отида на работа? Как да отида на тази среща?”. Либидото пада, не се чувстват толкова привлекателни. А най-лошото е, че над 70% от тези жени не се обръщат към лекар - от една страна, от срам, от друга - защото много от тях смятат, че това е нормално състояние на една застаряваща например дама или че така или иначе не може да им се помогне. 

Д-р Наталия Петракиева

- Инконтиненцията “приоритет” на възрастните дами ли е само или може да се получи и в по-млада възраст?

- Може, разбира се, зависи каква е генезата на заболяването. А тя може да бъде най-различна. По принцип инконтиненцията е много по-честа при жените, отколкото при мъжете. От една страна, заради чисто анатомичните им особености на изграждане на пикочната система - тяхната уретра е доста по-късичка, от друга страна - поради детеродната им функция. Едно раждане например може да окаже травматично въздействие върху таза и тазовото дъно на жената. Не е необходимо да е било изключително травматично раждане, но то може да даде своите последствия, заради които в един етап да се стигне до невъзможност за задръжка и неволево изпускане. 

Освен раждането като генеза може да бъде възрастта. Установено е, че в менопаузата на всеки пет години се увеличава рискът от развитие на подобно състояние с 30%. За това спомага и намаленият хормонален фон, и всички възрастови атрофични промени, които се отразяват върху целия организъм. Но имаме много пациентки, които са млади и не раждали, и пак имат този проблем. Нормалната статика и анатомия на органите зависи до голяма степен от качеството на съединителната тъкан. При някои хора има генетична предразположеност към недостатъчност на даден елемент на тази съединителна тъкан и това може да даде отражение върху много сфери в организма, включително и възможност за развитие на такава инконтиненция или генитален пролапс, които могат да са взаимно свързани. Една проста уринарна инфекция също може да доведе до инконтиненция при жената. Инконтиненцията може да се окаже също така симптом на друго заболяване, което дори не е в женската или отделителната система - например като диабет, или някои неврологични болести. 

- Само изпускането ли е достатъчно, за да се постави диагнозата?

- Много важна е анамнезата - т.е. разговорът с жената. Това е постулат в медицината - който добре разпитва, добре диагностицира и съответно лекува. С един разговор с жената можем да се ориентираме какъв е типът на инконтиненцията - дали е стрес, императивна, смесена или преливна. 

Отново с елементарни въпроси можем да се ориентираме и за тежестта на проблема. Фамилната анамнеза ще ни посочи част от предразполагащите фактори - съществуват ли или не такива. Каква е възрастта на пациентката, имала ли е раждания, травматични ли са били, има ли някакви други придружаващи заболявания, или някой в семейството й - неврологични, диабет, скоро преживявала ли е някакви инфекции. Дори това ни дава достатъчно много информация, с която да се ориентираме за необходимите ни действия занапред. 

Оттам нататък вече идва физикалният преглед, който да потвърди или отхвърли създадени вече наши хипотези. 

Физикалният преглед е гинекологичен, който ни дава информация за състоянието на гениталиите на жената и проблеми, които биха довели до инконтиненция. Това се съчетава и с функционален преглед, като най-елементарното е стрес тест - караме пациентката да кашля, да киха и наблюдаваме ще има ли изтичане на урина през външния отвор на уретрата. След физикалните ни методи следва и всичко останало - ултразвукови методи, с които можем да определим анатомичното положение на уретрата и ако отречем анатомичен субстракт, проследяваме функцията на органа чрез уродинамично изследване.

- Лекува ли се инконтиненцията?

- Да, лекува се, като съвременната медицина предлага не само хирургични методи, но и множество неинвазивни терапевтични подходи. Отново обаче зависи много от причината за инконтиненцията и нейната тежест. При една лека стрес инконтиненция преспокойно може да се започне с елементарни упражнения, които дори жената може да прави сама вкъщи. Наричат се упражнения на Кегел и са разработени много отдавна. Целта на тези упражнения е да се повлияе на мускулния тонус на тазовото дъно и оттам да се подобри общото положение и функция на тазовите органи. При над 40% от жените с лека инконтиненция симптомите изчезват. При 50% от другите пък има подобрение в симптоматиката. 

Много от жените обаче не могат да се ориентират как точно да ги правят тези упражнения, така че вероятно това е причината да не се получи нужното подобрение. Затова има възможност да подпомогнем леко ориентацията или да заместим ролята на жената в тренирането на тези мускули чрез електростимулация например. Това може да стане и с електромагнитна стимулация. Да не говорим, че вече има и съвсем малки такива устройства, които могат да се поставят и влагалищно, и вулварно. Дори имат апликейшъни за мобилните телефони на жените и през тях те могат да ги контролират и да си проследяват състоянието. Над състоянието може да се влияе и медикаментозно. Например чистата императивна инконтиненция не е причинена от структурен дефект, а е функционален такъв. При нея обикновено подходът ни първоначално е медикаментозен. Повлияваме мускулната част на пикочния мехур медикаментозно. Ако изключим всичко друго и се ориентираме адекватно, че причината е намаленият хормонален фон, атрофичните промени, които са настъпили в гениталната и влагалищната система, и няма противопоказания при жената за хормонозаместителна терапия, една добавка на естрогенна компонента, която да подобри трофиката на мястото, също може да подпомогне състоянието. 

- Кога се налага оперативно лечение?

- Оперативно лечение се прилага, когато причината за инконтиненцията може да се коригира и когато има клинична симптоматика при пациентката. Това са двете индикации, които трябва да спазваме при оперативната ни намеса. Т.е. всяко едно неволево стрес изпускане, което води до увреда на качеството на живот на пациентката, всъщност е показано и за корекция. Вече съществуват и минимални инвазивни технологични подходи, така че може заедно с пациентката да се прецени кой точно хирургичен подход ще е най-подходящ за нейното състояние. 

Румяна СТЕФАНОВА