Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване , което причинява хронично възпаление на ставите. Ревматоидният артрит може също да причини възпаление на тъканите около ставите, както и в други органи на тялото. Автоимунните заболявания са заболявания, които се появяват, когато тъкани на тялото са погрешно атакуван от собствената имунна система. Имунната система съдържа сложна организация от клетки и антитела, предназначени нормално "да се търсят и да унищожават" нашественици на тялото, особено инфекциите. Пациенти с автоимунни заболявания имат антитела в кръвта си, които са насочени към собствените тъкани на тялото, които могат да бъдат асоциирани с възпаление. Ревматоидният артрит е системно заболяване и може да засегне множество други органи на тялото.
То е и хронично заболяване, което означава, че може да трае в продължение на години, а при пациентите да има дълги периоди без проява на никакви симптоми. Въпреки това, ревматоидният артрит обикновено е прогресиращо заболяване, което причинява увреждане (и в някои случаи унищожаване) на ставите, както и функционални увреждания.
Ставата е мястото, където се срещат две кости, за да позволят движението на частите на тялото. Артрит означава ставно възпаление. Ставните възпаления на ревматоиден артрит предизвикват подуване, болка, скованост и зачервяване на ставите. Възпалителните ревматоидни заболявания могат да възникнат и в тъканите около ставите като сухожилия, ставни връзки и мускули.
При някои хора с ревматоиден артрит, хроничното възпаление води до разрушаване на хрущяла, костите и сухожилията, което води до деформация на ставите. Увреждането на ставите може да се случи в началото на заболяването и да прогресира. Освен това, проучванията показват, че прогресивното увреждане на ставите не корелира задължително със степента на настоящата болка, скованост или подуване.
Заболяването е три пъти по-често срещано при жените, отколкото при мъжете. То рефлектира на хората от всички раси еднакво. Болестта може да започне във всяка възраст и засяга дори деца (ювенилен ревматоиден артрит), но най-често започва след 40-годишна възраст и преди 60-годишна възраст. В някои семейства голяма част от членовете могат да бъдат засегнати, което предполага генетична основа за разстройство.
умора | загуба на енергия | червени и подути стави | липса на апетит | ниска температура | мускулни и ставни болки | скованост |
съдържание
Как се диагностицира ревматоиден артрит?
Има много тестове за диагностициране на ревматоиден артрит. Вместо това, обаче, ревматоидният артрит се диагностицира основно на базата на характерните симтоми – скованост на ставите сутрин, наличие на ревматоиден фактор и антитяло цитрулин в кръвните изследвания, наличие на ревматоидни възли и рентгенографски промени (рентгенови тестване).
Първата стъпка при диагностицирането на ревматоиднен артрит е среща между лекар и пациент. Лекарят прави преглед на историята на симптомите, разглежда ставите за възпаление, чувствителност, подуване и деформация на кожата от ревматоидни възли (твърди подутини под кожата, най-често над лактите или пръстите), както и други части на тялото за възпаление . Често се налагат кръвни тестове и рентгенови изследвания. Диагнозата се основава на модела на симптомите, разпределението на възпалените стави и на това, което дават като резултат рентгеновите изследвания и кръвните тестове. Могат да се наложат няколко посещения, преди лекарят да може да даде точна диагноза. Лекар със специална подготовка в артритни заболявания се нарича ревматолог.
В кръвта на хората с ревматоиден артрит могат да бъдат намерени патологични антитела. Антитяло, наречено "ревматоиден фактор" може да се намери в 80% от пациентите с ревматоиден артрит. Пациентите, които усещат, че имат ревматоиден артрит и тестовете за ревматоиден фактор са отрицателни, се отнасят към "серонегативен ревматоиден артрит." Citrulline антитела също са налице при повечето хора с ревматоиден артрит. Той е полезен в диагностиката на ревматоиден артрит при оценка на случаи с необясними ставни възпаления. Тестът за цитрулин антитела е най-полезно в търсенето на причината за артрит, тъй като те се свързват с най-ранните етапи на развитие на заболяването. Друго антитяло, наречено "антинуклеарни антитела (ANA) също е често срещано при хора с ревматоиден артрит.
Кръвен тест, наречен „скорост на утаяване“ (SED rate) е мярка за това колко бързо червените кръвни клетки се утаяват на дъното на епруветката. Този тест обикновено е по-бърз по време на пристъпи на болестта и по-бавен по време на ремисия. Друг кръвен тест, който се използва за измерване на степента на възпалението е на C-реактивния протеин. Този кръвен тест може да разкрие анемия, тъй като анемията често съпровожда ревматоидня артрит, особено поради хронично възпаление.
Ревматоидният фактор , ANA, SED и C-реактивен протеин тестове, могат да открият и други системни автоимунни и възпалителни състояния. Ето защо аномалии в тези кръвни тестове не са достатъчни за диагностика на ревматоиден артрит.
Ренгенът също може да покаже, подуване на меките тъкани, в началото на заболяването, също така той може да бъде полезен при проследяване на прогресията на болестта и увреждане на ставите с течение на времето.
Разработена е система за класифициране на ревматоиден артрит, която се основава предимно върху появата на заболяването върху ставите. Тази система помага на медицинските специалисти да класифицират тежестта на ревматоидния артрит по отношение на хрущялите, сухожилията и костите.
Етап I
Никакви щети не се наблюдават на ренген, въпреки че може да има признаци на изтъняване на костите
Етап II
На ренген се виждат доказателства за изтъняване на костта около ставата с или без костни увреждания.
Възможено е незначително повреждане на хрущяла.
Мобилността на ставите може да бъде ограничена, но не се наблюдават други деформации.
Атрофия на съседните мускулни.
Аномалии на меките тъкани около ставата.
Етап III
На ренгеновите снимки се виждат доказателства за увреждане на хрущялите и костите, също така се наблюдава изтъняване на костите около ставата.
Обширна мускулна атрофия
Аномалии на меките тъкани около ставата
Етап IV
Увреждане на хрущялите и костите и остеопороза около ставата
Ставни деформация с постоянно фиксиране на ставата (посочени като анкилоза)
Обширна мускулна атрофия
Аномалии на меките тъкани около ставата
коментари