Множествената склероза е автоимунна болест, при която се наблюдава дегенерация на нервите на централната нервна система – тези на мозъка и на гръбначния стълб. При случаите на множествена склероза имунната система атакува собствения миелин – вещество, което обгръща нервите и е от ключово значение за тяхната проводимост и също така помага при предаването на нервните импулси. Като следствие от това електрическите импулси, които се движат по нервите, се забавят и самите нерви започват да се разрушават. Колкото повече стават засегнатите нерви, толкова по-затруднени стават функциите, контролирани от нервната система като речта, ходенето, писането, зрението и паметта .
Ходът на развитие на множествената склероза , както и тежестта на заболяването и специфичните симптоми са непредвидими. Болният никога не знае кога ще получи пристъп с различен комплекс от симптоми, нито колко дълго ще продължи или колко тежък ще бъде.
Повечето хора заболяват от множествена склероза между 20-тата и 40-тата си година, като преобладават жените. Терминът „множествена” се отнася до множеството места в централната нервна система, които са засегнати, както и големия брой пристъпи и ремисии, характерни при множествената склероза.
Интересен факт е, че европейските цигани, ескимосите и някои африкански етнически групи не заболяват от множествена склероза или процентът на заболеваемост при тях и пренебрежимо малък. Незначително е и присъствието й сред местните индианци от Северна и Южна Америка, сред японците и другите азиатски групи. Най-засегната е бялата раса.
намалена концентрация | депресия | маниакална депресия | параноя | неконтролируеми импулси за смях или плач | нарушения в способността за преценка | нарушения в способността за преценка | загуба на паметта |
съдържание
Видове множествена склероза
Пристъпно- ремитентна множествена склероза – най-често срещатана форма на множествена склероза . При около 65-80% заболелите болестта започва с пристъпно-реминентната й форма. Тя се характеризира със серия от присъпи, последвани от пълно или частично отшумяване на симптомите (ремисия), докато не атакува с нов пристъп. Между пристъпите може да има паузи от седмици, дори години.
Първично-прогредиентна множествена склероза– първично-прогредиентната форма на множествена склероза се характеризира с продължително, постепенно влошаване на физическото състояние на болния без наличието на пристъпи. При около 10%-20% от хората заболяването започва в първично-прогредиентна форма.
Вторично-прогредиентна множествена склероза– заболелите, при които множествената склероза започва с пристъпно-реминентната форма на болестта могат да навлязат във фаза, в която пристъпите са редки, но се стига до по-голяма степен на инвалидност. Тогава става дума за вторично-прогредиентна множествена склероза. Около 50% от страдащите от пристъпно-реминентната форма на множествена склероза в рамките на 10 години развиват вторично-прогресираща множествена склероза. През следващите десетилетия повечето от тях развиват вторично-прогредиентната форма.
Доброкачествена множествена склероза - започва като пристъпно-ремитентна форма. Характеризира се с малък брой пристъпи, обикновено леки и периоди на пълно възстановяване. Често до настъпването на нов пристъп минават много години, като през това време има съвсем леки проявления на болестта и не се наблюдава влошаване на състоянието. Около 10-15% от болните принадлежат към тази група.
Съществуват и остри форми на протичане на множествената склероза, които се развиват изключително бързо и водят до тежка инвалидизация. За щастие тези случаи са много редки.
коментари