Болестта на Базедов , известна още като болест на Грейвс или токсична дифузна гуша , е най-честата причина за хипертиреоидизъм в САЩ. Хипертиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза произвежда повече хормони, от колкото тялото се нуждае.
Щитовидната жлеза е малка, с форма на пеперуда жлеза, разположена в предната част на шията, под гръкляна. Тя произвежда два щитовидни хормона – трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4). Тиреоидните хормони имат значение за метаболизма, развитието на мозъка, дишането, функциите на сърдечно-съдовата и нервната система, телесната температура, мускулната сила, състоянието на кожата, менструалния цикъл, теглото и нивата на холестерола. Производството на хормони от щитовидната жлеза се регулира от хормон, наречен тиреоид-стимулиращ хормон (ТСХ), който се отделя от хипофизната жлеза, разположена в мозъка.
Базедова болест е автоимунно нарушение , което означава, че имунната система атакува собствените тъкани и клетки. В случая имунната система произвежда антитела, наречени тиреоид-стимулиращи имуноглобулини, които се свързват към клетките на щитовидната жлеза. Тези антитела имитират действието на хормона ТСХ и стимулират щитовидната жлеза да произвежда прекалено голямо количество хормони. По-рядко антителата могат да блокират синтеза на хормони и да доведат до объркваща клинична картина.
коментари