Болестта на Базедов , известна още като болест на Грейвс или токсична дифузна гуша , е най-честата причина за хипертиреоидизъм в САЩ. Хипертиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза произвежда повече хормони, от колкото тялото се нуждае.
Щитовидната жлеза е малка, с форма на пеперуда жлеза, разположена в предната част на шията, под гръкляна. Тя произвежда два щитовидни хормона – трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4). Тиреоидните хормони имат значение за метаболизма, развитието на мозъка, дишането, функциите на сърдечно-съдовата и нервната система, телесната температура, мускулната сила, състоянието на кожата, менструалния цикъл, теглото и нивата на холестерола. Производството на хормони от щитовидната жлеза се регулира от хормон, наречен тиреоид-стимулиращ хормон (ТСХ), който се отделя от хипофизната жлеза, разположена в мозъка.
Базедова болест е автоимунно нарушение , което означава, че имунната система атакува собствените тъкани и клетки. В случая имунната система произвежда антитела, наречени тиреоид-стимулиращи имуноглобулини, които се свързват към клетките на щитовидната жлеза. Тези антитела имитират действието на хормона ТСХ и стимулират щитовидната жлеза да произвежда прекалено голямо количество хормони. По-рядко антителата могат да блокират синтеза на хормони и да доведат до объркваща клинична картина.
Изнервеност и повишена раздразнителност | Умора или мускулна слабост | Непоносимост към топлина | Нарушения в съня | Тремор на ръцете | Ускорена и аритмична сърдечна дейност | Ускорен чревен пасаж и диария | Загуба на тегло | Гуша |
съдържание
Как се поставя диагноза базедова болест
При наличие на изразени симптоми , поставянето на диагнозата базедова болест може да стане на базата на данните от анамнезата (историята на пациента) и физикалния преглед. Лабораторните изследвания потвърждават диагнозата.
Най-често за поставяне на диагнозата на първо място се изследва хипофизният тиреоид-стимулиращ хормон (ТСХ). Това лабораторно изследване е много чувствително, улавя дори малки концентрации на хормона в кръвта и е най-точното изследване за активността на щитовидната жлеза. Друг тест, който се прилага за доказване на базедова болест, е отчитането на нивата на Т3 и Т4. Насочващи към диагнозата са ниски нива на ТСХ, нормални или повишени стойности на Т4 и повишени на Т3.
Тъй като комбинацията от ниски нива на ТСХ и високи на Т3 и Т4 могат да се наблюдават и при други проблеми с щитовидната жлеза, за поставяне на окончателна диагноза се налагат и други изследвания. Два от тези теста се основават на факта, че щитовидната жлеза използва йод за производството на хормони. Тестовете използват малки количества радиоактивен йод, които са безопасни.
Тестът за поглъщане на радиоактивен йод измерва количеството йод, което поема щитовидната жлеза от кръвотока. Високите нива на поглъщане на радиоактивен йод свидетелстват за базедова болест.
Сканиране на щитовидната жлеза показва как и къде се разпределя йодът в жлезата. При базедова болест е засегната цялата щитовидна жлеза и йодът е разпределен навсякъде. При други причини за хипертиреоидизъм, например при наличие на възли в жлезата, разпределението на йод дава различна картина.
Друг тест е изследването на титъра на тиреоид-стимулиращите имуноглобулини в кръвта. То е повишено при повечето пациенти с базедова болест, а при хора с други състояния водещи до хипертиреоидизъм, тези антитела не се откриват.Базедова болест – диагноза
При наличие на изразени симптоми, поставянето на диагнозата базедова болест може да стане на базата на данните от анамнезата (историята на пациента) и физикалния преглед. Лабораторните изследвания потвърждават диагнозата.
Най-често за поставяне на диагнозата на първо място се изследва хипофизният тиреоид-стимулиращ хормон (ТСХ). Това лабораторно изследване е много чувствително, улавя дори малки концентрации на хормона в кръвта и е най-точното изследване за активността на щитовидната жлеза. Друг тест, който се прилага за доказване на базедова болест, е отчитането на нивата на Т3 и Т4. Насочващи към диагнозата са ниски нива на ТСХ, нормални или повишени стойности на Т4 и повишени на Т3.
Тъй като комбинацията от ниски нива на ТСХ и високи на Т3 и Т4 могат да се наблюдават и при други проблеми с щитовидната жлеза, за поставяне на окончателна диагноза се налагат и други изследвания. Два от тези теста се основават на факта, че щитовидната жлеза използва йод за производството на хормони. Тестовете използват малки количества радиоактивен йод, които са безопасни.
Тестът за поглъщане на радиоактивен йод измерва количеството йод, което поема щитовидната жлеза от кръвотока. Високите нива на поглъщане на радиоактивен йод свидетелстват за базедова болест.
Сканиране на щитовидната жлеза показва как и къде се разпределя йодът в жлезата. При базедова болест е засегната цялата щитовидна жлеза и йодът е разпределен навсякъде. При други причини за хипертиреоидизъм, например при наличие на възли в жлезата, разпределението на йод дава различна картина.
Друг тест е изследването на титъра на тиреоид-стимулиращите имуноглобулини в кръвта. То е повишено при повечето пациенти с базедова болест, а при хора с други състояния водещи до хипертиреоидизъм, тези антитела не се откриват.
коментари