Д-р Асен Меджидиев завършва медицина през 1994 г. в Медицинския университет в София. Една година работи в Клиниката по белодробни болести на Пета градска болница, а от ноември 1995 г. започва специализация „Уши, нос, гърло” в МБАЛ „Св. Анна”, където е лекар ординатор. През 1999 г. специализира в Университетската болница на Берлин под ръководството на проф. Тарди, началник на УНГ клиника към Чикагския университет, а след това преминава тримесечен курс на обучение по ендоскопска хирургия на нос и околоносни кухини в Университетската болница на град Загреб, Хърватия. Специализира бронхоскопии и бронхоезофагология в Медицинска академия в София под ръководството на проф. Максимов, проф. Бeнов и доц. Костадинов, и бронхоезофагология в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ” под ръководството на доц. Цолов. От януари 2012 г. д-р Асен Меджидиев е завеждащ на отделение „Уши, нос, гърло” в „Пирогов”, споделят от БЛИЦ.
- Д-р Меджидиев, защо избрахте тази специалност, с какво ви заинтригува тя?
- Не мога да кажа, че е съвсем случайно, защото сестра ми беше завършила медицина и работеше като УНГ специалист в една по-тясна област – отоневрология. Още като студент много обичах да прекарвам стажовете и свободното си време в тяхната клиника, която тогава се ръководеше от проф. Атанас Кехайов, основател на българската отоневрология. От него и от сина му д-р Димитър Кехайов научих много, на тях дължа и първите си крачки в УНГ патологията. Бронхология пък специализирах, защото работех една година в Клиника по белодробни болести и разбрах, че двете специалности са пряко свързани специално при възпалителните процеси, тъй като горните и долните дихателни пътища имат връзка.
- До каква степен грипните вируси увреждат ушите, носа, гърлото ни?
- Тази година се наблюдават доста тежки усложнения от грипа. Това са отитите при малките деца – между 3 и 6-годишна възраст. Според мен причината за тези усложнения е лекуването в доболничната помощ с едни и същи антибиотици, към които след дълготрайната им употреба бактериите са изградили резистентност. Другата причина е, че при грипа, който върлуваше тази година, усложненията, неясно защо, настъпват още на 2-рия-3-тия ден. Обикновено имаме практика да изчакваме една вирусна инфекция да премине само с противогрипни препарати, без антибактериални такива, без антибиотици, с имуностимулатори, до 3-тия ден, защото тогава се смята, че има репликация на вируса и болният се излекува.
- Защото са изчакали болестта сама да си отиде ли има тежки усложнения?
- Да, това е основната причина. Родителите предпочитат да лекуват децата си с билки, но те невинаги помагат. Друго, което прави впечатление напоследък, е
“залитането” към хомеопатията
Доста усложнения има при деца и възрастни, доверили се само на този вид лечение. Не съм против хомеопатичната терапия, тя обаче трябва добре да се прецизира доколко ще бъде полезна.
- Кои са най-честите усложнения?
- Най-често при малките деца започват с банална хрема , с бистър секрет в носа, след 2-3 дни са налице и оплакванията за болки в ухото. Това най-често се получава от задръжката на носния секрет в носоглътката заради по-особената анатомия при децата на евстахиевата тръба, която прави връзката между носоглътката и средното ухо. Секретът се задържа там и заболяват ушите. При нас идват вече с гноен отит и висока температура.
- Какво означава “ заден ринит ”?
- Такава диагноза няма – ринитът бива остър и хроничен. При малките деца в епифаринкса се получава разрастване на третата сливица, от където се получава задръжка на носния секрет. Нормално всяко дете трябва да преглъща носния секрет. Когато има развита вече трета сливица, тя пречи на оттичането на секрета, задържа се в носа и се получава инфекцията. Там се намират и отворите на двете евстахиеви тръби, които при децата са по-широки и по-къси. Секретът в епифаринкса се задържа в евстахиевите тръби и се получава възпаление на средното ухо . При задръжка на такъв секрет, когато детето е в легнало положение, сливицата пада назад , секретът попада в гърлото, върху гласните връзки, и се получава спастична кашлица , която при такива “задни” ринити е често срещана.
- При непотърсена навреме помощ възможно ли е детето да оглушее ?
- Не, няма да оглушее, но при по-продължителни възпалителни процеси на евстахиевата тръба, дори след отстраняването на третата сливица, се налага по-дълго лечение, понякога се получават сраствания. При някои от тези деца се “боцка” тъпанчето, за да може този секрет да изтече навън, през ухото, да не се задържа в евстахиевата тръба. Обикновено това се случва при ненавременно лечение на възпаленията. Най-често намалението на слуха при тези деца е проводно, без да засяга слуховия нерв , и след излекуването слухът се възстановява.
- За или против сте премахването на третата сливица ?
- Въпросът тук е какъв е нейният размер и съотношението й спрямо кухината (епифаринкс), в която се намира. Никой специалист не би се ангажирал с категоричен отговор на такъв въпрос! Почти всяко дете между 3 и 6-годишна възраст има трета сливица. Когато запълва целия епифаринкс, пречи на дишането на детето и задържа носния секрет, трябва да се отстрани. Отстранява се и когато прорасне към евстахиевите тръби, запушва ги, децата започват да правят отити и се установи намаление на слуха. Когато е в малък размер, се следи състоянието й, слагат се капки в носа, правят се промивки. На около 12-годишна възраст тя претърпява обратно развитие. Строго индивидуално е за всяко дете, има случаи, в които е наложително премахването на третата сливица.
- Някои родители ще ви разберат, че ако успеят да опазят третата сливица от вадене до 12 г. на детето, тя едва ли не ще се стопи!
- Да, тя търпи обратно развитие. Но това е само при случаи, когато не създава проблеми. Както споменах, тя може да причини затруднено носно дишане. Тогава децата спят с отворена уста, дори хъркат. Поради преобладаващото дишане през устата се получават промени в захапката на детето, издължаване на долната челюст, небцето се променя – това са моменти, когато не може да се изчака обратният процес и третата сливица се премахва
- Има ли опасност при възпалени синуси и каква е тя?
- Синузит може да се получи и при обикновена простуда. Може да се провокира, когато човек има изкривяване на носната преграда, няма нормална вентилация в носа. Синузит може да се получи след дълга употреба на капки за нос, хипертрофия на конхите в носа, които запушват изходните отверстия на максиларните синуси, които са около 2-3 мм. Когато се запушат тези отверстия, вътре не постъпва достатъчно кислород, за да се вентилират синусите, и по този начин се създава анаеробна среда, която предразполага към развитието на бактериална инфекция. Синусите се възпаляват при промени в атмосферното налягане, при гмуркачи. Синузитите са лечими заболявания. Случвало ми се е да дойде пациент и да каже, че има синузит от 20 години... Той може да е боледувал някога, оплакванията са затруднено носно дишане, частично главоболие , полипи в носа . Много често при хора със синузит имаме изкривяване на носната кухина, възпалена лигавица, което предразполага периодично този синус да се възпалява. Важното е да се открие причината за възпалението и да се отстрани завинаги! Причина за синузит понякога са кисти в максиларните синуси, недобре лекувани горни зъби.
коментари