Мускулна хипотония е състояние на понижен мускулен тонус . При Мускулна хипотония в нормално, дори и в релаксирано състояние, мускулите да са съкратени в известна степен, което придава чувство за пружиниране и осигурява известна резистентност при пасивно движение. Мускулният тонус се регулира чрез сигнали от мозъка, които по нервите достигат до мускулите и ги карат да се съкратят. Хипотония може да настъпи при увреждане на мозъка, гръбначния стълб, нервите или мускулите. Увреждането може да е резултат от травма, външни фактори или да се дължи на генетични, мускулни или централнонервни нарушения . Мускулна хипотония може да се наблюдава при синдром на Даун , мускулна дистрофия , церебрална парализа , синдром на Прадер-Уили , миотонична дистрофия , болест на Тай-Сакс и други. Понякога не е възможно да се открие причината за състоянието. Бебетата с хипотония са отпуснати, с изглед като „парцалена кукла”, тъй като ръцете и краката им висят до тялото и имат малък или никакъв контрол над движенията на главата. Други симптоми на хипотония включват проблеми с движенията и стойката, затруднение в дишането и говора, отпуснати стави и връзки, и отслабени рефлекси. Интелектът не е засегнат при хипотония.
намален мускулен тонус | затруднено прохождане | меки и отпуснати мускули | невъзможност за ставане | Способност за преразтягане на крайника |
съдържание
Мускулна хипотония – лечение
Специфичното лечение при мускулна хипотония се опредяля на базата на:
· възрастта на детето, общото здравословно състояние и медицинска история за предишни заболявания.
· Степен на изразеност на симптомите на състоянието;
· Подлежащата причина за състоянието;
· Поносимостта на детето към определени лекарства и процедури.
Не се изисква специфична терапия за лечението на доброкачествената вродена хипотония, но децата с подобно заболяване може периодично да се нуждаят от лечение на състояния, свързани с мускулна хипотония – например повтарящи се дислокации на някои стави.
Терапевтичните програми имат за цел да повишат мускулната сила и обикновено включват физикална терапия от ранна възраст. Други методи са насочени към говорните умения, дишането и проблемите с преглъщането. Терапевтите използват специални играчки и помощни устройства, за да окуражат изграждането на моторните умения, подобряване на координацията и заздравяване и разтягане на мускулите. Физикалната терапия включва и обучение на родителите на детето, за да се продължи лечението и в домашни условия.
Невромускулната електрическа стимулация се използва за активиране на хипотоничните мускули, подобряване на силата и генериране на движение в парализирания крайник, като така предотвратява дифузната атрофия.
Ако подлежащата причина за заболяването е известна, лечението е насочено към специфичното заболяване, последвано от симптоматична и поддържаща терапия. При много тежки случаи, лечението може да е преди всичко поддържащо, например поддържане на основните функции като дишане и хранене, физикална терапия за предотвратяване на мускулната атрофия и поддържане на ставната мобилност, и мерки за предотвратяване на опортюнистични инфекции като пневмония.
коментари